Ако изборите бяха днес, тройната коалиция би ги загубила по един доста категоричен и безславен начин. Това ясно личи от последното публикувано социологическо изследване: това на “Маркет линкс”, проведено между 26 февруари и 8 март. БСП би имала 16%, ДПС – 4.3%, а НДСВ – едва 1.2% – категорично недостатъчни за преминаване на парламентарния праг. Но нека проявим великодушие и предположим, че царят все пак ще се гушне под крилцето на Доган, като при тази конфигурация се случи невъзможното и този процент биде съхранен. Общият резултат за партиите от тройната коалиция в такъв случай би бил 21.5% от гласовете.
Срещу това стои ГЕРБ, която получава 26.5%. СДС и ДСБ получават според това изследване съответно 2.9% и 2.6% в некоалиран вид, като коалиция биха получили 5.3%, а в коалиция с други десни партии – 6.4%. При всички случаи обаче съотношението между сега управлаващите партии и опозицията е най-малко 33% срещу 21.5% – в полза на опозиционните. В случая не броим гласовете за “Атака”, която е трета политическа сила, чиито гласове варират между 9.4 и 8.3 процента – тъй като след категориното мнение на ЕНП, изразено от Мартенс при последното му посещение в София, ГЕРБ едва ли ще рискува да влезе в коалиционни отношения с хората на Волен Сидеров, както и “Ред, законност и справедливост”, която има 2.2% и не е ясно както дали ще влезе в парламента, така и дали (и доколко) е дясна партия.
Одобрението към водещите политици също не е в полза на управляващите такива. Вероятно Сергей Станишев ще бие всички рекорди и ще стане най-малко уважавания и най-ненавиждания премиер в новата история на България. На въпроса “Кои политици одобрявате?” положително се отзовават за него едва 3% от българите, докато на въпроса “Кои политици ви възмущават?” неговото име е посочено от 27%. Надминава го единствено Доган, одобряван едва от 1.5% и заслужил 28.8% неодобрение. За сравнение: Бойко Борисов е одобряван от 43.2%, като от него се възмущават само 6.9%. По-различен е случаят с Иван Костов, одобряван от 7.7% и будещ неодобрение у 25.7%. Новият лидер на СДС очевидно е още недобре разпознат, след като се радва на одобрението само на 2.3% – за сметка на това обаче възмущаващи се от него просто няма.
Това одобрение и неодобрение е може би показателя, който си заслужава да бъде коментиран. До не особено радостни изводи би ни довел въпроса какви са критериите, по които българинът отсява зърното от плявата – сиреч надеждните от ненадеждните политици. Естествено е безочието, безбройните гафове и корупционния на управляващата коалиция да доведат до днешните катастрофални за нейните лидери резултати – въпросът е доколко адекватен е изборът на фигурите, с които избирателите свързват надеждите си за по-добро бъдеще. Дали наистина Бойко Борисов заслужава най-високия кредит на доверие в държавата – и ако да, въз основа на какви свои качества? Може би като столичен градоначалник, справящ се успешно с проблемите на поверения му град? Или просто заради безспорния медиен усет, с който налучква лафовете и жестовете на “мъжкото момче” в представите и на мъжагите, които биха изпили с него по една ракия, и на нежната половина от населението, захласната в неговите бицепси и мачовско самочувствие?
Не че има нещо лошо в такъв тип харесване – само че ако се доверяваме само на него, то кажи-речи всяко квартално бичме би се справило с премиерския пост. И може би трябва все пак да се запитаме – а какво би станало с държавата, ако харесваното от нас се окаже лустрото, а не същността? Или просто опарения от всички политически цветове българин гласува за пореден път за “различния” – за този, чиято попара още не е сърбал? Не бяха ли впрочем точно тези основанията за гласуване през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски омете цялата политическа сцена – а само след година-две никой вече не искаше да си признае, че е гласувал за него?
Задавам не случайно тези въпроси, защото понякога резултатите от тези нагласи са просто обидни за интелигентността на българина – и за неговите представи за чест и достойнство. Защото: кой според вас се мъдри на второ място след Бойко Борисов? Логично е да предположите, че това е президента – най-малкото защото неговото име твърде дълго заемаше втората позиция. Не, лъжете се. Родното Гоце е едва на пето място – заслужено пренебрегнат и напълно безинтересен, с 5.9% одобрение и 5% неодобрение. (Впрочем след всичко, което натвори, процента на възмутените от него български граждани е обидно нисък.) На второ място е не друг, а Яне Янев – с 31.1% одобрение и – забележете – само 3% възмущение.
Този резултат е скандален; той не просто показва – той направо натяква за липсата на отговорност у българския избирател. Няма по-категорично доказателство от този рейтинг за печалния факт, че на изборите се гледа с цинична присмехулност – като на поредния цирк, поредния джумбуш. Няма, разбира се, нищо общо между този висок рейтинг и нищожния резултат за партията РЗС – но дори и това обстоятелство показва, че българските политици се ценят не според политическите им програми, а според техните шутовщини.
Отдавна вече политическите наблюдатели са си направили изводите за Яне – той разиграва ролята на пощенска кутия за ДАНС, е придворния глашатай на Алексей Петров, живеещ в симбиоза с агенцията – неговата патардия оправдава нелепите й акции – като тази в Рибново например; същите тези акции пък помпат неговия политически рейтинг. Някой да е видял някакъв ефект от неговите акции – някой коирумпиран да е попаднал в съда и да е бил осъден например? Не. Изглежда че това не е и необходимо. Яне се отнася към избирателите си така, както Станишев към Брюксел: медийен шум вместо реалности, намерения вместо дела. Циркът си върви, избирателите се радват и ръкопляскат, физиономията на Яне дефилира по всички телевизии, сътворените от него скандали успешно захлупват скандалните дела на българското правителство. При тази свърхактивност нищо чудно скоро да сезира прокуратурата с прогнозата за времето.
Впрпочем рекламната кампания на Яне е точно прицелена, доколкото корупцията е посочена от избирателите като най-големия проблем на страната: така е за 42.3% от хората. Следват безработицата и престъпността. В дъното на таблицата се гушат ниските заплати – те, оказва се, са проблем едва за 2.2% от населението. И това в най-бедната страна в Европа. Какво да се прави – Балканите са парадоксална територия, България е парадоксална страна, политическото и социално мислене на нейните обитатели – също.
